Успяваме да спестим едва 370 лв. на година
Всяко десето домакинство у нас с второ жилище
Успяваме да спестим едвам 369 лева на година, и то в случай че нямаме непредвидими разноски. Това демонстрират калкулации на „ Монитор “ на база данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че през 2017 година междинният годишен приход на разположение от семейството е бил 5585 лева, а в това време харчовете са били в размер на 5217 лева Така, като теглим чертата, ни остават единствено 370 лева, които да заделим за черни дни.
Според данните парите, които сме получили през 2017 година, са се нараснали с малко над 8% по отношение на година по-рано. За последните 10 години – от 2008 година до 2017 година, пък приходите ни са се нараснали с 1,6 пъти. Традиционно
най-вече пари в джоба ни идват от заплата
като приблизително сме получили по 3038 лева Доходите от пенсии са били 1479 лева, а от независима претовареност – 377 лева Средно по 187 лева са ни давали и като помощи – компенсации за безработни, майчински и така нататък
За година харчовете ни се усилват с 10 на 100, а за десетилетие – още веднъж с 1,6 пъти. Най-много средства пръскаме за храна и безалкохолни питиета – цели 1573 лева Оказва се обаче, че за 10 години разноските по това перо са скочили с една трета. Най-голям растеж пък има при парите, които даваме за вода, ток, горива и обзавеждане на дома, като сумата се усилва със 75%. Така, в случай че през 2008 година сме харчили 250 лева за сметки, то в този момент от сметката ни излизат 987 лева Двойно повече пари даваме и за превоз.
От Национален статистически институт прецизират, че настъпват промени в потреблението на българите. Оказва се, че ядем по-малко самун и зеленчуци, а слагаме на трапезата си повече плодове и безалкохолни питиета. На годишна база пораства и потреблението на алкохол – от 27,3 на 28,9 литра, както и на цигари – от 639 на 656 броя.
От данните излиза наяве още, че през 2017 година в
лично жилище живеят 91,4% от сънародниците ни
а 5,1% употребяват жилище, без да заплащат наем. В жилища чартърен живеят 3,6% от следените семейства – 2,3% на свободен и 1,3% на общински наем. Второ жилище имат 9,1% от семействата.
В къщи, издигнати преди 1990 година, живеят 92,2% от семействата, като близо три четвърти (72,3%) са построени в интервала 1961 - 1990 година. Преди 1961 година са издигнати 19,9% от жилищата, а построените след 1990 година са 7,8%.
Две трети от българите живеят в дву- и тристайни жилища. В по-големи жилища, т.е. с четири и повече стаи живеят 21,5% от семействата в градовете и 43,9% - в селата. Гаражи пъкимат 22,4% от семействата.
Автомобили имат 51,2% от следените семейства, като 4,3% имат два и повече автомобила. Не могат да си разрешат да закупят и поддържат кола по финансови аргументи 14,7% от семействата, а 33,8% са декларирали, че нямат нужда от лека кола.
Успяваме да спестим едвам 369 лева на година, и то в случай че нямаме непредвидими разноски. Това демонстрират калкулации на „ Монитор “ на база данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че през 2017 година междинният годишен приход на разположение от семейството е бил 5585 лева, а в това време харчовете са били в размер на 5217 лева Така, като теглим чертата, ни остават единствено 370 лева, които да заделим за черни дни.
Според данните парите, които сме получили през 2017 година, са се нараснали с малко над 8% по отношение на година по-рано. За последните 10 години – от 2008 година до 2017 година, пък приходите ни са се нараснали с 1,6 пъти. Традиционно
най-вече пари в джоба ни идват от заплата
като приблизително сме получили по 3038 лева Доходите от пенсии са били 1479 лева, а от независима претовареност – 377 лева Средно по 187 лева са ни давали и като помощи – компенсации за безработни, майчински и така нататък
За година харчовете ни се усилват с 10 на 100, а за десетилетие – още веднъж с 1,6 пъти. Най-много средства пръскаме за храна и безалкохолни питиета – цели 1573 лева Оказва се обаче, че за 10 години разноските по това перо са скочили с една трета. Най-голям растеж пък има при парите, които даваме за вода, ток, горива и обзавеждане на дома, като сумата се усилва със 75%. Така, в случай че през 2008 година сме харчили 250 лева за сметки, то в този момент от сметката ни излизат 987 лева Двойно повече пари даваме и за превоз.
От Национален статистически институт прецизират, че настъпват промени в потреблението на българите. Оказва се, че ядем по-малко самун и зеленчуци, а слагаме на трапезата си повече плодове и безалкохолни питиета. На годишна база пораства и потреблението на алкохол – от 27,3 на 28,9 литра, както и на цигари – от 639 на 656 броя.
От данните излиза наяве още, че през 2017 година в
лично жилище живеят 91,4% от сънародниците ни
а 5,1% употребяват жилище, без да заплащат наем. В жилища чартърен живеят 3,6% от следените семейства – 2,3% на свободен и 1,3% на общински наем. Второ жилище имат 9,1% от семействата.
В къщи, издигнати преди 1990 година, живеят 92,2% от семействата, като близо три четвърти (72,3%) са построени в интервала 1961 - 1990 година. Преди 1961 година са издигнати 19,9% от жилищата, а построените след 1990 година са 7,8%.
Две трети от българите живеят в дву- и тристайни жилища. В по-големи жилища, т.е. с четири и повече стаи живеят 21,5% от семействата в градовете и 43,9% - в селата. Гаражи пъкимат 22,4% от семействата.
Автомобили имат 51,2% от следените семейства, като 4,3% имат два и повече автомобила. Не могат да си разрешат да закупят и поддържат кола по финансови аргументи 14,7% от семействата, а 33,8% са декларирали, че нямат нужда от лека кола.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ